Село Белчин е разположено в долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Намира се на 15 км от Самоков . В района има термални води — 41 градуса, с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити.

Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбока древност — основано още от латините. За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Някога това селище е носило името Цари Мали град. Крепостната стена огражда площ от 9 декара. Досега са разкрити 3 от 4-те кули на крепостта. Северно от портата е разкрит и християнски храмов комплекс, датиран към XV-XVI век. Църквата, намираща се извън крепостните стени, е датирана към XV век, като основите са вкопани в раннохристиянски храм от V-VI в. Монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от IV-VI век.Крепостта вероятно е разрушена и изоставена през VI век след нападения на авари или готи.
От 2011 г. музейният комплекс в с. Белчин е филиал на Историческия музей в Самоков. Комплексът е открит е официално през 2009 г. В книжката на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз комплексът фигурира под № 79, като подобект на Историческия музей в Самоков. Комплексът включва: църквата „Света Петка“, музейната сграда под нея и крепостта „Цари Мали град” на хълма „Свети Спас“.

Църквата “Света Петка”, която съществува от средата на XVII век, когато е построена върху основи на друг по-стар храм от XIII-XIV век. Църквата “Света Петка” се намира на много стръмно място (вижда се от околните села). “Света Петка” е еднокорабна гробищна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Строежът е от каменна зидария от речни и ломени камъни споени с хоросан и укрепена с дървени сантрачи.

Църквата оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите “Исус на трон с апостоли” (1653), “Богородица с младенеца на трон с пророци” (1653), “Свети Никола” (XVII в.), “Тримата Светители” (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волюти, лозови листа, дракони и птици.
Етнографският музей в село Белчин е изграден през 2007г. като филиал на Градския исторически музей – гр. Самоков и се намира в непосредствена близост до изцяло реставрирания средновековен храм “Св. Петка” в подножието на хълма “Св. Спас”. В музеят се събират експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете. Функционално и образно сградата репликира балканска къща от първата половина на 19-ти век. В приземния етаж, изграждан в оригинала с тежки каменни зидове, маркирани със сантрачи, са се разполагали помещения за животни, производство на храни и хранителни складове, както и за продукция от основния поминък на семейството. В музейната сграда това ниво е посветено на производствената дейност, като продължение на експозицията на открито.

На вторият етаж се разполагат експозиции, свързани с ежедневния бит на семейството, дрехи, украшения, лично и ловно оръжие и характерни документи и четива. Там могат да се видят всички вещи, използвани в бита на възрожденеца – от котлите, хурката и домашните съдове до украшенията и сърмената сая – празничната носия на белчинката. Всички дрехи и черги са изработени от местните жени. Всъщност сбирката е дарена от всички жители на селото. Те подаряват на музея своите семейни реликви, за да бъдат запазени за следващите поколения.
Покривът е четирискатен, пирамидален, с покритие от едноолучни червени керемиди – точно такъв, какъвто е създал градоустройственият уют на сгушените в пазвите на планината селца, или драматичните силуети на подбалканските градове от няколко десетилетия по-късно.