Шишманово кале се намира на пътя за селата Говедарци и Бели Искър, след град Самоков. От пътя до калето се достига по добър черен път, отклонението е обозначено с голяма табела. Няма проблем да се достигне и с автомобил до беседката в началото на комплекса.
По данни от археолозите е имало крепостна стена, като манастира е бил зад крепостната стена, долепен до нея. Базиликата е била извън крепостната стена. Строежите са от времето на Римската империя. Манастирския комплекс е бил опожарен през VII век след Христа.
На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Паметника е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано от населенето като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците и гроб на цар Иван Шишман. Вероятно тук в 1388 г. в бой с турците всъщност загива, не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Шишманово кале е първият археологически обект, споменат в българската публицистика от Константин Фотинов .
Разкрититото потвърждава предположенията, че тук върху антично тракийско селище от последните векове пр. Хр. е бил средновековният Самоков от 12-14 век, документиран на сегашното му място в полето от 550 години.
Легендите свързват това място с последната битка на цар Иван Шишман и падането под турско робство, със смъртта и гроба му, с неговата хазна и корона скрити в пещера някъде наоколо. Според преданията тук цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В сражението главата му била отрязана, но той, изключително здрав и силен, дори обезглавен продължил да се движи напред, като размахвал меча и сечал турците[2], а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени Цареви кладенци.